Абсолютно неправилно би било преди всичко да се вижда главното качество, необходимо за ръководителя, в теоретичните способности.

Често е вярно тъкмо обратното.

Великите теоретици само в много редки случаи ще бъдат и велики организатори. Силата на теоретика, твореца на нова програма, лежи преди всичко в областта на познанието и формулировката на правилни абстрактни закони, а организаторът трябва да бъде най-напред психолог. На организатора му се налага да приема човека такъв, какъвто е, затова е длъжен най-напред добре да го познава. Организаторът не трябва нито да надценява човека, нито да го подценява. Организаторът трябва да се съобразява и с човешките слабости, и със зверските инстинкти, заложени в човека. Само ако вземе предвид всички фактори, ще сполучи да създаде такава организация, която да бъде действително жив организъм, достатъчно здрав и силен, за да бъде надеждна опора за определени идеи и да открие път пред тези идеи в живота.

Още по-рядко големият теоретик ще бъде в същото време голям вожд. По-скоро агитаторът ще съумее да бъде същевременно и вожд, макар че към подобно твърдение обикновено се отнасят скептично хората, привикнали да работят само научно. Аз независимо от всичко държа за това твърдение. Та то е разбираемо. Агитаторът, който има способността действително да завоюва масата на страната на определена идея, винаги трябва да бъде в същото време и психолог, дори този агитатор да е само демагог. Такъв човек все пак е много по-приспособен за ролята на вожд, отколкото един малко познаващ хората теоретик не от този свят. Тъй като да ръководиш означава да движиш масите. Да умееш да формираш идеи, още не значи да умееш да ръководиш. Едното няма нищо общо с другото. Съвсем безполезно занимание е спорът кое е по-важно: да умееш да формулираш идеалите и целите на човечеството, или да умееш да ги осъществяваш. Едното без другото би било съвсем безсмислено, както често забелязваме в живота. Най-прекрасната теория ще остане съвсем безцелна и няма да има никакво значение, ако не си намери вожд, който да съумее да понесе тези идеи сред масите. И обратното. Нека практическият ръководител да покаже дори най-голям размах и качества на гениален вожд, но каква полза, ако не се е намерил достатъчно дълбок теоретик, който би съумял по необходимия начин да формулира самите цели на борбата. Съчетанието от качества на теоретик, организатор и вожд в едно лице е най-рядкото сред това, което срещаме на земята. Именно съчетанието на тези три качества в едно лице дава великия човек.

Аз лично, както вече казах през първия период на своята дейност се посветих на делото на пропагандата. Само по пътя на пропагандата можеше да се създаде първото малко ядро, проникнато от идеите на нашето ново учение, и след това можеше да се подбере онзи човешки материал, от който по-късно трябваше да се създадат първите елементи на организацията. Целите на пропагандата по онова време имаха много по-голямо значение от организацията.

Щом като нашето движение си поставя за цел да съкруши всички сегашни порядки и вместо тях да създаде нов строй, то в редовете на нашите ръководители трябва да господства пълна яснота в следните отношения. Своя човешки материал всяко движение трябва преди всичко да подраздели на две големи групи: 1. привърженици на движението и 2. членове на партията.

Задачата на пропагандата е - да вербува привърженици; задачата на организацията - да вербува членове на партията.Привърженик на движението е всеки, който заявява, че е съгласен с целите на движението; член на организацията може да бъде само онзи, който е готов на дело да се бори за тези цели.

Симпатиите на привържениците движението завоюва посредством пропагандата. Задачата на организацията е да подтикне своите членове посредством пропаганда да завоюват нови привърженици, от които по-късно пак ще се вербуват членове на организацията.

За да бъдеш привърженик на една идея, е достатъчно да имаш определено убеждение. За да станеш член на организация е необходимо мъжество открито да се изказваш за това убеждение и да го пропагандираш пред другите хора.

Да се ограничи с пасивно съчувствие е присъщо на болшинството хора, тъй като болшинството е инертно и страхливо. За да станеш член на организация, се изисква определена активност, което е присъщо на малцинство от хора.

Задачата на пропагандата затова е неуморната грижа да се завоюват все нови и нови привърженици на дадени идеи. Задача на организацията винаги ще бъде неуморната грижа за отбора на най-ценните привърженици на движението с цел да бъдат те превърнати в членове на партията. Ето защо пропагандата не е задължена специално да се грижи затова, доколко завоюваните от нея привърженици са хора способни, хора разбиращи, хора с характер. Организацията, напротив, специално е заета с това от масата привърженици най-щателно да отбере именно онези елементи, които действително са способни да осигурят победа на движението.

Пропагандата си поставя за цел да разпространи дадено учение сред целия народ. Организацията си поставя за цел да обхване само онези елементи, които поради психологически причини няма да станат спирачка за по-нататъшното разпространение на дадени идеи.

Пропагандата се старае да повлияе на цялото население в духа на определени идеи и смята за своя задача да подготви всички умове за победата на тези идеи. Организацията си поставя за задача дългият органически подбор на всички боеспособни елементи от числото на привържениците на движението, готови и способни да водят борба за пълна победа на дадените идеи.

Победата на дадени идеи е толкова по-осигурена, колкото по-добре пропагандата съумее да обхване цялата маса на населението. Победата на дадени идеи е толкова по-осигурена, колкото по-строго и по-здраво е изградена онази организация, която има за задача да проведе цялата практическа борба.

От това произтича, че колкото е по-голямо количеството на привържениците на движението, толкова по-добре, но че за организацията прекалено голямото количество членове е по-скоро опасно, отколкото полезно.

Когато пропагандата е завоювала за дадени идеи почти целия народ, тогава съответните изводи може да направи организация вече с малка шепичка хора. От това произтича, че колкото е по-обширна пропагандата, толкова по-малка може да бъде организацията. Колкото е по-голям броят на привържениците, толкова по-малък може да бъде броя на членовете на партията. Тук връзката е обратно пропорционална. Колкото по-добре е поработила пропагандата, толкова по-малка по размери може да бъде организацията. Колкото е по-голям броят на привържениците, толкова по-скромен може да бъде броят на членовете на организацията. И обратно: колкото по-лошо е организирана пропагандата, толкова по-обширна трябва да бъде организацията. Колкото по-малко привърженици има дадено движение, толкова по-голям трябва да бъде броят на членовете на организацията, ако движението изобщо разчита на успех.

***

Първата задача на пропагандата е да завоюва симпатията на онези хора, от числото на които по-късно ще се създаде организацията. Първата задача на организацията е да спечели онези хора, които се пригодни за по-нататъшно водене на пропаганда. Втората задача на пропагандата е да подкопае вярата в съществуващия ред на нещата и да пропие хората с вяра в новото учение. Втората задача на организацията е борбата за власт, та по такъв начин да осигури окончателен успех на дадено учение.

***

Световноисторическата умствена революция постига най-пълен успех тогава, когато съумее да убеди почти цялото население в правилността на своя мироглед, а ако е необходимо по-късно и да наложи своя мироглед на онези, които още не са повярвали в него. А организацията трябва да обхване такова количество хора, което е безусловно необходимо, за да се заемат всички позиции в държавата, да вземе в свои ръце всички нервни възли.

Най-голямата опасност за движението е прекалено бързото, ненормално нарастване на броя на членовете на организацията. Докато дадено движение трябва да води тежка борба, страхливите и егоистични елементи старателно го избягват. Но когато победата на движението е факт или когато близостта на победата е вече напълно очевидна, към редовете на неговите организации бързат всички.

Тъкмо с това се обяснява, че толкова много, на пръв поглед победоносни движения пред самата победа или по-добре казано преди завършека на техните стремежи изведнъж изпадат в слабост, спират борбата си и отмират. Това означава, че благодарение на първите победи към дадения лагер са се устремили толкова много недоброкачествени и недостойни елементи, че са постигнали превес над боевите елементи на организацията. Тогава цялото движение се подчинява на тесните користни интереси на тези непълноценни елементи и пада надолу, приспособява се към ниското ниво на онези, които са го обладали, а победата на първоначалната идея на движението става невъзможна. Целта, към която първите групи от привърженици фанатично са се стремили, сега е смазана. Боевият дух на движението е парализиран. Буржоазният свят в такива случаи правилно казва, че "чистото вино е разредено с вода". До особено високи идеали движението тогава вече не може да се издигне.

Затова само поради съображения за самосъхранение всяко движение, след като постигне голям успех, трябва да прекрати свободния достъп на членове в неговите организации и да допуска в своите редове нови хора крайно внимателно и след най-щателна проверка. Само предоставяйки цялото влияние на основното ядро от стари деятели, движението винаги запазва своята свежест, чистота и здраве. Движението трябва системно да се грижи ръководството неизменно да принадлежи именно на това ядро. Само то трябва да определя цялата пропаганда, от която зависи общият успех сред населението. Само то трябва да съсредоточава в ръцете си всичката онази реална власт, от която зависи практическият успех на идеите на движението.

Завоювайки един или друг плацдарм, движението трябва да предава всички важни позиции в ръцете именно на това старо ядро. Така трябва да се постъпва до онзи момент, когато принципите и учението на партията не станат фундамент и съдържание на цялата нова държава. Само тогава от недрата на партията ще се роди нова държавна конституция, и на нея може постепенно и внимателно да се предаде кормилото на управлението. Но и този процес не минава без взаимна борба. Това също не е въпрос само на едно човешко предвиждане. То е в значителна етапен резултат от играта и борбата на силите, чието основно направление, наистина, може да се предвижда, но не може докрай да се определи.

Могъщите успехи на всички действително големи политически и религиозни движения са били възможни само благодарение на това, че тези движения действително не са изпускали от очи принципите, които изложихме по-горе. Във всеки случай никакъв продължителен успех не е възможен, ако не се спазват тези закони.

***

В ролята на ръководител на пропагандния отдел на партията аз се грижех не само за тава да създам на движението достатъчно голям контингент от привърженици, а си поставях още една задача. Придавайки на пропагандата най-радикален характер, аз се стремях организацията с времето да получи най-доброкачествен човешки материал. Колкото по-радикална и предизвикваща беше моята пропаганда, толкова повече отблъскваше тя всички слаби и колебаещи се и толкова повече пречеше на такива хора да проникнат в редовете на нашата организация и основното й ядро. Нека тези хора да останат привърженици на движението, казвахме си тогава ние, но те са тъкмо онези хора, които ни симпатизират само в душата си, без да се решават да го заявят открито. Колко хиляди хора тогава ни уверяваха, че от цялото си сърце ни симпатизират, но независимо от това на могат да станат членове на нашите организации! Та вашето движение е толкова радикално, казваха ни те, че да станем членове на вашите организации означава да се подложим на много тежки изисквания и опасности, което разбира се, не трябва да се изисква от почтения мирен гражданин. Позволете ни, казваха тези хора, поне на първо време да останем настрана и само в душата си да симпатизираме на вашето движение. Какво пък, това не беше лошо! Ако тези хора, в душата си симпатизират на революцията, всички бяха влезли по онова време в нашата партия и бяха станали пълнокръвни нейни членове, то ние днес щяхме да сме, може би, благочестиво братство, но не бихме представлявали младо, боево, стремящо се към борба движение.

Живата и настъпателна форма, която придадох тогава на цялата наша пропаганда, ни гарантираше, че в редовете на нашите организации ще влязат действително само радикални хора. Изключенията, разбира се, не се броят.

В същото време нашата пропаганда беше организирана така, че вече след най-кратко време започнаха вътрешно да ни симпатизират стотици хиляди хора, но тези хора започнаха да желаят нашата победа, макар че самите те бяха още твърде страхливи, за да се решат да се жертват за общото дело.

До средата на 1921 г. можеше да се мине само с пропагандаторска дейност. Засега тя беше достатъчна за полза на нашето движение. Но събитията от лятото на тази година показаха, че е настъпил моментът, когато трябва системно да приспособим и организация към очевидните успехи на нашата пропаганда и да придадем на делото на организацията също такова голямо значение, каквото досега имаше пропагандата.

По това време една малка групичка народнически фантасти с благосклонното съдействие на тогавашния председател на партията направиха опит да вземат организационното ръководство в свои ръце. Но тази интрига претърпя поражение и на общото събрание на членовете на партията ръководството на движението единодушно беше предадено на мен. Едновременно беше приет новият устав, който възлага цялата отговорност на първия председател на движението, принципно унищожава решенията на комитета и вместо тях въвежда система за разделението на труда, която оттогава се оправда по най-великолепен начин.

От първи август 1921 г. аз взех делото на вътрешната реорганизация на движението в свои ръце. На помощ ми дойдоха редица превъзходни сътрудници, за които ще поговоря особено по-долу.

Преминавайки към създаване на организация, която трябваше да реализира резултатите от нашата предишна пропагандна дейност, аз трябваше да ликвидирам редица стари навици и да въведа редица нови принципи, които досега не познаваше нито една партия. През 1919-1920 г. начело на нашето движение стоеше комитет, който се избираше въз основа на определените уставни точки на членските събрания. Този комитет се състоеше от първи и втори касиер, първи и втори секретар и първи и втори председател. Тук влизаха още партийният контрольор,/шефът на пропагандата, няколко други членове на комитета.

Колкото и да е комично, но такъв комитет олицетворяваше тъкмо онова зло, против което нашето движение искаше да види най-рязка борба, а именно парламентаризма. Та нали този принцип, от само себе си се разбира, се провеждаше не само отгоре, но и отдолу, включително до най-малките местни групи на нашето движение в това число и в окръзите, областите, в централните организации на отделните самостоятелни държави и т.н. С една дума, получаваше се същата онази система, под чийто гнет всички ние в Германия страдахме, пък и сега още страдаме.

Беше ми ясно, че на тези порядки трябва веднъж завинаги да се сложи край, ако не искаме заради неправилната структура на нашата собствена организация движението да изгуби способността изобщо да изпълни своята велика историческа мисия.

Заседанията на нашите комитети с протоколи, с гласуване по болшинство на гласовете, в действителност представляваха парламент в умален вид. Тук също изцяло липсваше всяка лична отговорност, а следователно и чувство за отговорност. Тук също процъфтяваше онази нелепа безотговорност и онези нелепи и неразумни порядки, както и в нашите големи държавни представителни органи. В комитетите избираха касиери, секретари, контрольори, ръководители на пропагандата и още бог знае какви, а след това всичките тези хора, взети заедно ги караха по всеки въпрос да вземат общи решения чрез гласуване. По такъв начин излизаше, че човекът, на когото е възложена, да речем, пропагандата, гласува по въпроси, които се отнасят до финансите, завеждащият финансите гласува по въпроси, отнасящи се до отдела на организацията; завеждащият отдела н