Глава Х

 

Федерализмът като маскировка

 

През зимата на 1919 г., а в още по-голяма степен през лятото на 1920 г. нашата млада партия беше принудена да заеме позиции по един въпрос, който получи огромно значение още по времето на войната. В първата част на настоящето съчинение, описвайки методите на пропагандата на противника, които според мен особено биеха на очи, обърнах вниманието на читателя върху това, че англичаните и французите усилено се стараеха да разпалят старите противоречия между севера и юга в Германия. Първите прокламации, които започнаха системно насъскване против Прусия, уж единствен виновник за войната, се появиха още през пролетта на 1915 г. Към края на 1916 г. тази също толкова умела, колкото и долна агитация достигна кулминационната си точка. Това, предназначено за най-низките инстинкти насъскване на южняците срещу северняците, скоро започна да дава своите отровни плодове. Един от най-големите пропуски на ръководещите кръгове на правителството и армията - и особено на баварския щаб - беше този, че в своето заслепение и самонадеяност те изобщо не предприемаха необходимите мерки за противодействие. Срещу тази агитация не беше предприето абсолютно нищо. Напротив, в някои кръгове я приемаха с удоволствие. Някои господа бяха толкова ограничени, че им се струваше, че такава пропаганда не само ще помогне за отслабването на централистките тенденции на германската държава, но може би дори автоматично ще засили идеята за федерализма. За това тежко опущение ние заплатихме също толкова тежко, както това рядко бива в историята. Хората мислеха, че в резултат на тази агитация ще плати единствено Прусия, а на практика плати цяла Германия. Тази агитация ускори нашето крушение. Крах претърпя не само германската държава като такава, но и отделните държави, влизащи в състава на нашата империя.

Случи се така, че революцията победи преди всичко тъкмо в този град, където изкуствено разпалваната омраза против прусаците беше особено силна. Именно тук революцията преди всичко и свали тъкмо най-старата традиционна династия.

Би било, разбира се, неправилно да се мисли, че антипруските настроения се обясняваха изключително с военната пропагандна на противника. Точно така би било неправилно да се мисли, че народът, поддаващ се на тази пропаганда съвсем не е имал смекчаващи вината обстоятелства. Една от най-важните причини за възникването на антипруските настроения е невероятната организация на цялото наше стопанство през военно време. В тази област господстваше абсолютно безумна централизация, равняваща се на пряка опека над цялата държава. А мошениците се възползваха от тази ултрацентрализация, за да организират по-лесно своя ултраграбеж. Средният човек неизбежно отъждествяваше акционерното дружество от военно време с Берлин /където заседаваха гешефтарите от тези дружества/, а Берлин, разбира се - с Прусия. На средния човек и през ум не му минаваше, че истински организатори на тези грабителски институти, работещи под псевдонима акционерни дружества, не са нито берлинчаните, нито прусаците, нито немците изобщо. Средният човек приписваше всички престъпления и злоупотреби на тези огромни учреждения на столицата и затова прехвърляше цялата си омраза както върху столицата, така и върху Прусия като цяло. А тъй като на подобни представи отникъде не се даваше отпор, а някои приемаха подобно тълкуване с удоволствие, то естествено омразата срещу Прусия все повече се разгаряше.

Евреите, разбира се, бяха достатъчно умни, за да разберат, че безсрамното ограбване на немския народ, което те бяха организирали под прикритието на акционерни дружества от военно време, несъмнено ще предизвика известна съпротива. Докато самите евреи никой не ги хващаше направо за гушата, те раз'бира се, можеха да не се безпокоят от растящото недоволство. Но за да не допуснат и по-късно пряк взрив на възмущение, на евреите трябваше най-много да им се хареса именно такова средство, което да насочи недоволството в съвсем друга посока и по такъв начин да даде отдушник за негодуванието.

Нека Бавария си върви на поход срещу Прусия, а Прусия - срещу Бавария. Колкото по-силно се разпали враждата между Бавария и Прусия, толкова по-добре. Колкото по-гореща стане схватката между Бавария и Прусия, толкова е по-спокойно за евреите. Именно така беше най-добре да се отвлече общественото мнение от тази интернационална шайка. Хората дори започнаха направо да забравят за нейното съществуване. Разбира е, и в самата Бавария все пак имаше достатъчно количество благоразумни хора, които правеха усилия да не допуснат по-нататъшно разпалване на междуособиците. Но щом такава опасност ставаше реална, евреите начаса пускаха в ход в Берлин някаква нова провокация и така отново разпалваха борбата. Всички, които трябваше да знаят това, веднага се нахвърляха върху новия инцидент и го раздухваха с всички сили, докато най-после пожарът на разприте между юга и севера все пак се разгаряше до червено.

Евреите водеха тогава забележително умела префинена игра. През цялото време занимаваха с тези вътрешни дрязги ту едната, ту другата страна и благодарение на това можеха с все по-голям успех да ограбват и едните, и другите.

После дойде революцията.

До 1918 г. или по-точно казано до ноември 1918 г. средният човек и особено по-слабо развитият еснаф и работник можеха още да не си дават сметка за произхода на тези междуособици и за техните последици. Но сякаш от началото на революцията, особено в Бавария, това трябваше да го разберат всички и във всеки случай трябваше да го разбере онази част от населението, която се причисляваше към "националния лагер". Тъй като още преди революцията да победи, организаторът на преврата в Бавария веднага се обяви в защита на специфичните "баварски" интереси.

Разбира се, Курт Ейснер знаеше какво прави. Като насочи революционното въстание в Бавария срещу останалата Германия, той изобщо не се ръководеше от специално баварските интереси, а действаше просто като упълномощен на господа евреите. Той просто използваше съществуващите в Бавария антипатии и предразсъдъци, за да раздроби по-лесно Германия. Ако беше успял напълно да раздроби държавата, то тогава тя съвсем лесно би станала плячка на болшевизма.

Приложената от Ейснер тактика продължиха и след смъртта му. Марксистката "независима партия" внезапно започна да апелира към онези чувства и инстинкти, които най-здраво се кореняха в държавната обособеност и се насаждаха от отделните династии, - макар че, както се знае, дотогава марксистите винаги обсипваха с най-язвителна ирония тъкмо всеки сепаратизъм и всяко обособяване.

Борбата на баварската съветска република против настъпващите от север армии, тръгнали да освобождават Бавария, марксистите в цялата си пропаганда изобразяваха преди всичко като борба на "баварските работници" против "пруския милитаризъм". Само с това може да се обясни обстоятелството, че в Мюнхен за разлика от редица други германски области след падането на съветската република съвсем не настъпи отрезвяване на широките маси, а напротив, още повече нарасна възмущението и озлоблението срещу Прусия.

Изкуството, с което болшевишките агитатори смогнаха да представят премахването на съветската република като победа на "пруския милитаризъм" над "антимилитаристичния" и "антипруски" "баварски народ", им донесе богати плодове. Още при изборите в законодателния баварски ландтаг Курт Ейснер получи в Мюнхен по-малко от 10 хиляди гласа, а комунистическата партия дори само З хиляди, докато след падането на съветската република двете партии заедно имаха вече около 100 хиляди избиратели.

Аз лично започнах своята борба срещу това безумно насъскване на отделните немски племена едни срещу други именно по това време.

Мисля, че през целия ми живот нито веднъж не ми се е налагало да се залавям с работа, която в началото да е била толкова непопулярна, както моята тогавашна борба срещу антипруското насъскване. В продължение на съветския период в Мюнхен ставаха безброй масови събрания, в които настроението против останалата Германия се разпалваше до такава степен, че нито един северняк не можеше да се изкаже на тях, а прусаците просто ги заплашваха със смърт. Повечето от тези събрания достигаха до такава точка на кипене, че в края им аудиторията обикновено се сливаше в един див вик: "Долу Прусия!", "Никаква връзка с Прусия!", "Война на Прусия" и т. н. Един от "най-блестящите" представители на идеята за суверенитета на Бавария, както се знае, издигна дори в райхстага лозунг, който формулира с думите: "По-добре да умрем като баварци, отколкото да вегетираме под властта на прусаците!"

Трябваше да види човек тогавашните събрания, за да бъде в състояние да разбере какво значение имаше лично за мен първото ми изказване сред шепичка приятели против това безумие на едно голямо събрание в залата на мюнхенската пивница "Лъв". Групата приятели, която ме заобикаляше, се състоеше изцяло от мои фронтови другари. И ето, нека читателят си представи нашето настроение: когато ние проливахме кръвта си за отечеството на фронта, повечето от тези господа, които сега ни обсипваха с псувни, се бяха крили, разбира се, в тила, дезертираха и т.н. А сега тези банди, загубили всякакво самообладание, ни посрещаха с рев, обсипваха ни с всевъзможни оскърбления и ни заплашваха да ни убият на място! За мен лично тези изказвания имаха тази щастлива страна, че благодарение на тях около мен се събра особено тясна групичка приятели, почувствали се свързани с мен не на живот, а на смърт и сякаш заклели ми се във вярност.

Тези наши сражения на събранията се повтаряха в продължение на цялата 1919 г., а в началото на 1920 г. още повече се засилиха. Имаше такива събрания - особено си спомням едно такова събрание във Вагнеровата зала на Зонещрасе - в които групата мои приятели, по това време поувеличила се, виждаше голям зор. Тези събрания често свършваха с това, че моите приятели ги биеха, оскърбяваха, тъпчеха с крака и ги изхвърляха полумъртви от събранията.

Започнах тази борба като отделно лице и имах отначало подкрепата само на своите лични фронтови другари. Но след това цялото наше младо движение видя своята, може да се каже свещена задача в това да продължава тази борба.

И досега се гордея с това, че именно на мен се падна да сложа край на тази смесица от глупост и престъпление. Макар че отначало се опирах само на своите баварски привърженици, на мен все пак ми се удаде да реша тази задача. Казах - смесица от глупост и престъпление. Изразявам се така, защото зная: голямата маса от спътници се е състояла от добродушно глупави хора, но организаторите на насъскването несъмнено не спадаха към простите. Не, аз и тогава смятах, и сега смятам, че тази работа беше организирана от предатели, чиято служба се плащаше от Франция. В един случай /имам предвид историята на Дортен/ фактите вече потвърдиха, че е било именно така.

Режисьорите на цялото това насъскване лесно представяха нещата така, сякаш единствен повод за всичките им изяви са само федералистките мотиви. Тъкмо това беше особено опасно. Разбира се, за всеки разумен човек е ясно, че идеята да федерализма в действителност няма нищо общо с организацията на насъскването и внушаването на открита омраза срещу Прусия. Няма що, добър "федерализъм" е този, който се стреми да отскубне от другата част на федерацията определени територии или дори да доведе до разделяне на тази част на федерацията. Един честен федералист, който се позовава на държавническите идеи на Бисмарк, не за да мами, не може, цитирайки Бисмарк, в същото време де се опитва да откъсне от създадената от Бисмарк държава определени територии и открито да поддържа сепаратистки тенденции спрямо създадената от Бисмарк държава. Какъв вой биха надигнали в Мюнхен, ако, да речем, една или друга консервативна пруска партия започнеше открито да иска или да поддържа отделянето на определени територии от Бавария. Жалко беше само за онези действително честни федералисти баварци, които не разбраха къде е смисълът на тази подла игра, тъй като измамени бяха преди всичко именно тези обикновени хора. Именно от това, че на федеративната идея се даваше подобно тълкуване, тя най-много губеше. Възможна ли е в края на краищата успешна пропаганда за федеративно устройство на държавата, щом хората същевременно обсипват с оскърбления и обливат с кал едно от най-важните звена на федеративната държава - Прусия, щом хората правят всичко възможно, за да подкопаят Прусия и да направят омразна идеята за каквато и да било връзка с нея. Целият този поход беше особено вреден, защото тези така наречени федералисти насочваха цялата си кампания тогава против Прусия, която нямаше нищо общо с режима на ноемврийската демокрация. Тези прословути "федералисти" насочваха всичките стрели на своите оскърбления не против бащите на Ваймарската конституция /бащите на тази конституция сами в повечето случаи спадат към преселниците от южна Германия или към евреите/, а срещу представителите на стара консервативна Прусия, т.е. срещу антиподите на Ваймарската конституция. Разбира се, не трябва да се учудваме, че в цялата тази злостна кампания федералистите старателно заобикаляха евреите, не смееха да ги закачат. Тук може би трябва да се търси ключа към цялата тази загадка.

Ние знаем вече, че преди революцията евреите, за да отвлекат вниманието на народа от своите акционерни дружества от военно време и от самите себе си, умееха да настройват масите на баварския народ срещу Прусия. Но нали след победата на революцията евреите трябваше да прикрият своя десет пъти по-хищен грабителски подход. И ето, на евреите все пак им се удаде да насъскат така наречените "национални" елементи на Германия едни срещу други: те успяха да въвлекат консервативно настроените баварци в борбата срещу също така консервативно настроените прусаци. И пак евреите прибягнаха до своето предпочитано средство. Държейки в ръцете си всички нишки на държавата, те лесно предизвикваха нови груби и безтактни провокации в Прусия и с това разпалваха все по-яростна омраза в Бавария. А когато им беше необходимо - и наопаки. Омразата нито веднъж не беше насочена срещу самите евреи, затова пък винаги и неизменно се насочваше срещу немските братя. Баварецът забравяше, че в Берлин живеят 4 милиона трудещи се, трудолюбиви, заети с творческа работа хора и помнеше, че в Берлин има гнил, развратен Западен квартал. Но, в края на краищата, омразата на борците беше насочена не само срещу този квартал, а против целия "пруски" народ.

Често ти идваше де се отчаеш.

И досега на всяка крачка можете да се натъкнете на същата ловкост на евреите. Винаги и неизменно те се стараят да отвлекат общественото внимание от самите себе си и да го насочат в съвсем друга посока.

През 1918 г. и дума не можеше да става за никаква планомерна антисемитска работа. И досега живо си спомням с какви пречки трябваше да се съобразявам, само като произнесях думата "евреин". Веднага се разнасяха от глупави по-глупави викове или аудиторията започваше да оказва упорита съпротива. Първите ни опити да покажем на общественото мнение кой е действителният враг, не водеха почти до никакви резултати. Само бавно и постепенно работата започна да се променя към по-добро. Организационните основи, върху които беше изграден тогавашният антисемитски съюз "8сЬш2 шк! ТшпгЪшкГ /отбранителен и настъпателен съюз/ бяха неправилни. Но в същото време тази организация имаше заслугата, че тъй или иначе бе поставила пред по-широките кръгове еврейския въпрос. През зимата на 1918/1919 г. можеше да се констатира, че антисемитското движение започва да пуска някакви корени. Нашето националсоциалистическо движение след известно време поведе борба срещу еврейството в много по-широки мащаби. Ние съумяхме да направим от антисемитизма движеща сила на голямо народно движение, а преди нас този проблем оставаше достояние само на тясно ограничени кръгове от едрата и дребна буржоазия.

Но едва започнахме успешно да насаждаме антисемитизма сред действително широки слоеве на немския народ, и евреите започнаха да вземат свои контрамерки. Преди всичко те прибягнаха към предпочитаното си средство. С приказна бързина евреите се изхитриха да предизвикат вътрешни разпри в самия патриотичен лагер, като хвърлиха в него факлата на междуособен раздор. На дневен ред беше поставен въпросът за ултрамонтанството, и това не можеше да не доведе до борба между католицизма и протестантизма. В създалата се обстановка това беше може би единственото средство да се отвлече вниманието към други проблеми и да ни попречат още повече да концентрираме натиска срещу еврейството. Онези деятели, които издигаха на авансцената този въпрос, извършиха огромен грях. Не е толкова лесно да се поправи това зло. Евреите във всеки случай постигнаха желаната цел: католици и протестанти се бият помежду си за свое удоволствие, а смъртните врагове на арийското човечество и на цялото християнство могат да потриват ръце от удоволствие и да се подсмихват в брадите си.

На времето евреите умееха в продължение на много години да занимават общественото мнение в борбата между федерализма и унитаризма. Докато тези лагери водеха изтребителна война едни срещу други и продаваха отечеството си на международния капитал. Така постъпват те и сега: насъсквайки католици срещу протестанти и обратно, те си свършват своите си работници, като се стараят същевременно постепенно да отравят съзнанието и на католическия, и на протестантския лагер.

Спомнете си макар оная вреда, която нанасят евреите, лишавайки нацията от чистотата на кръвта. Спомнете си, че да се избавим от резултатите на това замърсяване на кръвта на нашата раса ще можем едва след столетия, ако въобще намерим сили някога да победим това зло. Спомнете си още, как това системно разложение на нашата раса унищожава последните арийски ценности на немския народ. Нима не е ясно, че ние все повече и повече губим качеството на нация -носителка на културата. Нима не е ясно, че поне в нашите големи градове ние бързо вървим към такова положение, в каквото се намира вече южна Италия. Стотици хиляди членове на нашия народ загиват в резултат на отравяне на кръвта, а ние минаваме покрай всичко това, сякаш сме абсолютно слепи.

Тази своя гнусна работа евреите провеждат напълно планомерно. Тези чернокоси паразити съвсем съзнателно погубват нашите неопитни светлокоси девойки, в резултат на което ние губим такива ценности, които никога няма да се възстановят. И какво? И католическият, и протестантският свят - да, ние твърдим това: и католическият, и протестантският лагер се отнасят съвсем равнодушно към тези престъпления на евреите и не забелязват как тези паразити на народите престъпно унищожават най-ценните, най-благородните божи дарове на земята. Съдбините на света се решават не от това дали католиците ще победят протестантите, а от това ще се запази ли арийското човечество на нашата земя или ще измре.

И при това положение нашите католически и протестантски лагери не умеят да се съединят против враговете на човечеството, а вместо това си мислят как да се унищожат едни други! Ние смятаме, че истинските патриоти имат свещеното задължение да се погрижат за това вярващите от двата лагера да престанат напразно да споменават божието име, а да започнат на дело д