Глава XI

 

Народ и раса

 

На света има много истини, на пръв поглед съвсем очевидни, и незави­симо от това, именно поради тяхната очевидност, хората често не ги за­белязват или, във всеки случай, не разбират значението им. Покрай та­кива самоочевидни истини хората понякога минават като слепи, а след това са извънредно учудени, когато някой внезапно открие онова, което сякаш всички би трябвало да знаят. Накъдето и да погледнеш, има хиля­ди колумбовски яйца, но Колумбовците в живота се срещат съвсем ряд­ко.

Хората, всички без изключение, всеки ден така или иначе общуват с природата, запознават се с тайните й и си въобразяват, че разбират поч­ти всичко, а всъщност, със съвсем редки изключения, съвсем сляпо ми­нават покрай едно от най-важните явления, свързани със собственото им битие, а именно, те абсолютно не забелязват, че всичко, живеещо на земята, е строго разделено на отделни, затворени в себе си групи, вся­ка от които представлява отделен род или вид.

И при най-повърхностно наблюдение не може да не забележим този почти железен закон, че макар жизнената енергия на природата да е почти безгранична, формите на размножаването и продължаването на рода и вида са много ограничени. Всяко живо се чифтосва само със свой другар по род и вид. Синигерът отива при синигер, чавката г при чавка, скворец - при скворец, полска мишка - при полска мишка, вълк -при вълчица и т.н.

Това могат да го променят само някои извънредни обстоятелства, преди всичко обстановката на лишаване от свобода или някакви други обстоятелства, които пречат на чифтосването в пределите на един и съ­щи род и вид. В тези случаи природата веднага започва да оказва съ­протива, и изразява протеста си или като не дава на тези животни способност за по-нататъшно размножаване, или ограничава раждаемос­тта на следващите поколения от изроди. В огромното болшинство от слу­чаите природата лишава изродите от съпротивителна сила срещу болести­те и нападението на враговете.

Това е напълно естествено.

В резултат на кръстосването на две същества, състоящи се от различни степени на развитие, неизбежно се получава потомство, чиято степен на развитие се намира някъде по средата между степените на развитие на всеки от родителите. Това значи, че потомството ще стои малко по-горе от по-изостаналия от родителите, но в същото време по-ниско от по-развития от родителите. А от това на свой ред произтича, че такова потомство по-късно ще трябва да претърпи поражение в борбата с по-развитите представители на рода и вида. Такова чифтосване е в пълно противоречие със стремежите на природата към постоянно усъвършенстване на живота. Основната предпоставка на усъвършенстването е, разбира се, не чифтосването на висшестоящо същество с низшестоящо, а само победата на първото над второто. По-силният трябва да властва над по-слабия, а съвсем не да се чифтосва с по-слабия и да жертва по такъв начин собствената си сила. Само слабите могат да намират в това нещо ужасно. Тъкмо затова те са слаби и ограничени хора. Ако в нашия живот господстваше именно този закон, това би означавало, че по-високото развитие на ограничените същества става изобщо невъзможно.

Резултатът от този, заложен в цялата природа, стремеж към расова чистота е не само строго разграничение на отделните раси една от друга, но и известната еднородност вътре във всяка от тях. Лисицата винаги си остава лисица, гъсокът - гъсок, тигърът - тигър и т.н.; разлика може да има само в по-голямата или по-малката издръжливост на отделните екземпляри, в по-големия или по-малък ум, възприемчивост и т.н. Но никога няма да срещнем лисица, която би показвала някакви хуманни намерения спрямо гъсока, както никога няма да срещнем котка, склонна към дружба с мишки.

Борбата между едните и другите е резултат не само на вродена вражда, колкото резултат на глад и любов. И в двата случая природата гледа на тази борба с пълно спокойствие и дори с известно удовлетворение. Борбата за прехрана води дотам, че най-слабото и най-болнавото търпи поражение. Борбата на самците заради самка осигурява право и възможност за размножаване само на по-силния. Но винаги и неизменно борбата само подпомага здравето и увеличаването на съпротивителната сила на даден род и вид. По такъв начин борбата е фактор за по-високо развитие.

Ако не беше така, това би означавало, че на нашата земя изобщо би спряло прогресивното развитие. Тогава по-скоро би настъпило обратното. От количествената страна слабото винаги има превес над силното. И ако тази способност за размножаване у двете страни беше еднаква, то след известно време слабото би се разплодило в такива огромни размери, че абсолютно би затъмнило силното. Ето защо природата внася известна поправка в полза на по-силния. Тази поправка природата реализира, като поставя слабото в по-тежки условия за съществуване; по такъв начин природата ограничава слабото в количествен смисъл; нещо повече, природата прави отбор и от това количество и предоставя възможност за размножаване само на най-силните и здрави екземпляри.

Природата е против чифтосването на по-слабите същества с по-силни. Но в още по-голяма степен е против смесването на по-висока раса с по-низшестояща. Такова смесване поставя под въпрос цялата хилядолетна работа на природата над делото за усъвършенстване на човека.

От опита на историята виждаме хиляди примери за това. Историята с ужасяваща яснота доказва, че всяко смесване на кръвта на арийците с по-нискостоящи народи неизбежно довежда дотам, че арийците губят своята роля на носители на културата. В Северна Америка, където населението в огромната си част се състои от германски елементи, в твърде малка степен смесили се с по-низши цветнокожи народи, ние виждаме съвсем други хора и друга култура, отколкото в Централна и Южна Америка, където преселниците, предимно от романски произход, често в много по-голяма степен са се смесвали с туземното население. По същество само този пример би бил достатъчен, за да се установи ясно и недвусмислено влиянието на расовото смесване. Германецът от американския континент, запазил безпримесна чистотата на своята раса, е станал господар на континента, и ще остане такъв до момента, когато падне жертва на позора от кръвосмешението.

По такъв начин може да се каже, че резултатът от всяко кръстосване на расите е:

а/ снижаване на равнището на по-висшата раса.

б/ физически и умствен регрес, а с това и начало на макар и бавно, но системно израждане.

Да се съдейства на такова развитие означава да се греши против волята на всевишния ни вечен творец.

Но този грях се и наказва според заслугите.

Вървейки против желязната логика на природата, човекът изпада в конфликт с онези принципи, на които самият той дължи своето съществуване. Така неговата борба против природата неизбежно го довежда до собствената му гибел.

Тук се налага често да изслушваме истински еврейското по своята наглост и съвсем глупаво възражение на съвременните пацифисти: "Но нали човекът затова е човек, за да преодолява природата!"

Милиони хора безсмислено повтарят тази еврейска нелепост и, в края на краищата, сами се убеждават, че хората могат да "преодолеят" природата. Какво искат да кажат с това нашите пацифистки глупци, всъщност, не може да се разбере.

Да не говорим за това, че в действителност човекът още в нищо не е успял да преодолее природата; да не говорим за това, че човек в най-добрия случай успява само да разкрие една или друга загадка или тайна на частица от природата; да не напомняме, че в действителност човек нищо не изобретява, а само открива, т.е. с други думи, не той господства над природата, а природата над него и че само след като разкрие отделни закони и тайни на природата, на човек му се удава да застане над онези същества, които са лишени от това познание; да не говорим за всичко това; достатъчно е да констатираме, че никаква идея не е в състояние да преодолее онова, което е предпоставка за битието и съществуването, поне защото самата тази идея зависи само от човека. Но нали от това произтича, че самата идея предполага първо съществуването на човека, а следователно и на всички закони, които служат за предпоставка на появата на човека на земята.

Нещо повече! Та определените идеи са присъщи само на определени хора. Това се отнася преди всичко за онези мисли, които водят началото си не от точното научно знание, а са заложени в света на усещанията и чувствата или, както е прието да се изразяваме сега, в света на вътрешните преживявания. Всички онези идеи, които сами по себе си нямат нищо общо със студената логика, а са чист израз на определени чувства, етични представи и т. н. - всички тези идеи са неразривно свързани със съществуването на човека. Извън тези свойства на човека, извън неговата творческа сила, извън присъщата му сила на въображението самото съществуване на тези идеи би било невъзможно. Но тъкмо оттук произтича, че именно запазването на определени раси и хора е основна предпоставка за самото съществуване на тези идеи. Оттук бихме могли да направим характерния извод, че който действително с цялото си сърце се стреми към победата на идеята на пацифизма в нашия свят, той трябва с цялото си сърце да се стреми светът да бъде завоюван от немците. Ако стане обратното, то заедно с последния немец ще умре и последният пацифист: по тази причина, че целият останал свят съвсем не се е поддал на противоестествената безсмислица на пацифизма в такава степен, както за жалост нашия народ. По неволя първо би трябвало да водим войни, за да видим след това победата на пацифизма. Казват, че тъкмо към това се стремил американският апостол Уилсън. Поне нашите немски фантасти бяха сигурни в това. Действителните резултати сега са добре известни.

Какво пък! Идеите на пацифизма и хуманизма може би ще бъдат напълно уместни тогава, когато висшестоящата раса предварително завоюва целия свят и действително започне да господства над цялата земя. Ако поставим така въпроса, то идеалите на пацифизма и хуманизма ще престанат да бъдат вредни. За жалост, на практика такъв ход на развитие е трудно осъществим и, в края на краищата, невъзможен.

И така-първо борба, а после може би и пацифизъм! В противен случай би трябвало да кажем, че човечеството е преминало вече през своята кулминационна точка на развитие и че ни очаква не победа на една или друга етична идея, а варварство и в резултат на това - хаос. Който иска, нека се смее, но нали ние знаем, че нашата планета в продължение на милиони години се е носила в ефира без хора. Това напълно може да се повтори, ако хората забравят, че съществуването им е подчинено на безжалостните закони на природата, а съвсем не на измислиците на отделни слабоумни "идеолози".

Всичко, от което се изумяваме на този свят - науката и изкуството, техниката и откритията - всичко е само продукт от творчеството на малко народи, а първоначално - може би само на една раса. От тях зависи съществуването на цялата ни култура. Ако тези малобройни народи загинеха, то заедно с тях би отишло в гроба всичко прекрасно в този свят.

Всички велики култури от миналото са загинали само в резултат на това, че творческият народ е отмирал поради отравяне на кръвта.

Причината за тази гибел в крайна сметка се е криела в забравянето на онази истина, че всяка култура зависи от човека, а не обратното, и че по такъв начин, за да се запази културата, трябва да се запази даденият творящ тази култура човек. Но такова запазване изцяло е подчинено на железния закон за необходимостта, на запазване правото на победа от по-силния и по-висшия.

И така, който иска да живее, трябва да се бори, а който в този свят на вечна борба не иска да участва в схватката, той не заслужава правото на живот.

Нека да е жестоко, но е така! Според нас е много по-горчива участта на онзи човек, който си мисли, че е в състояние да надвие природата, но който в действителност само издевателства над нея. В последния случай на природата нищо не й остава, освен да отговори на този човек с болести, нещастия, нищета. Човек, който не разбира законите на расовото развитие и пренебрегва тези закони, лишава сам себе си от щастието, от което би могъл да се възползва. Такъв човек пречи на победното шествие на най-добрата от расите и с това унищожава основната предпоставка на всякакъв човешки прогрес. Такъв човек наподобява безпомощно животно, въпреки че запазва човешките органи на чувствата.

Би било абсолютно празна работа да се спори за това коя раса или кои раси са били първоначални носители на цялата човешка култура, а следователно и носители на онова, което сега означаваме с думата "човечество". По-лесно е да си отговорим на този въпрос, ако изхождаме само от съвременността. Тук отговорът ще бъде ясен. Всичко онова, което имаме сега в смисъл на човешка култура, в смисъл на резултати от изкуството, науката и техниката - всичко това е почти изключително продукт от творчеството на арийците. От това, разбира се, можем с основание да смятаме, че и в миналото именно на арийците е принадлежала най-високата роля, т.е. че арийците са основоположници на човечеството. Ариецът е Прометей на човечеството. Неговата ясна глава е била надарена с божията искра на гения, на него е било дадено да запали първите светлини на човешкия разум, на него най-напред се е удало да хвърли ярък лъч светлина в тъмната нощ на загадките на природата и да покаже на човека пътя към културата, научавайки го на тайнството на господството над всички останали живи същества на тази земя. Опитайте се да премахнете ролята на арийската раса за бъдещите времена и може би само след няколко хилядолетия земята отново ще тъне в мрак, човешката култура ще загине и светът ще опустее.

Ако разделим цялото човечество на три групи: 1/ основатели на културата, 2/ носители на културата и 3/ рушители на културата, то представителите на първите две групи ще бъдат, всъщност, само арийците. Именно арийците са създали, така да се каже, фундамента и стените на всички човешки творения. Другите народи са наложили своя отпечатък само върху външната форма и окраската. Всички основни планове за човешки прогрес, всички най-големи камъни, необходими за постройката, - всичко това е дал ариецът. На другите раси е принадлежало само изпълняването на плановете. Вземете следния пример. Ще минат още няколко десетилетия и целият изток на Азия ще нарича "своя" онази култура, която в действителност не е нищо друго освен съединение на германската техника и старогръцкия дух, както и при нас самите. Само външните форми - поне отчасти -ще носят азиатски характер. Работата не е такава, както си мислят мнозина, че уж Япония прилага само европейската техника, но развива "своя собствена" култура. Не! В действителност имаме пред себе си европейска култура и техника, само външно боядисани в японски цветове. Действителен основен живот на тази част от Изтока е могъщата научно-техническа работа на Европа и Америка, т.е. на арийските народи, а съвсем не особената "японска" култура. Външните японски багри на тази култура само повече бият на очи за европееца поради различието им от нашите. В действителност Изтокът може да се развива по посока на общочовешкия прогрес, само като усвоява европейската и американската техника и наука. Само това дава основа за борба за насъщния хляб, за изковаване на оръжие. Само външността постепенно се приспособява към отличителните черти на японците.

Ако допуснем за момент, че например, Европа и Америка са загинали и че по такъв начин се прекратява по-нататъшното въздействие на арийците върху Япония, то за кратко време днешният подем на Япония в областта на науката и техниката може би ще продължи; но след още малко години изворът би пресъхнал, сегашното културно развитие на Япония би престанало и тя пак би се върнала в онова спящо състояние, от което преди седем десетилетия я пробуди арийската културна вълна. Че съвременното японско развитие има арийски произход, е съвсем очевидно. Но несъмнено е и това, че и във времената на беловласата старина тогавашната японска култура също се е определяла от чужди влияния. Най-доброто доказателство за това е фактът, че в по-късно време японската култура премина през цял период на застой и пълно закостеняване. Това можеше да се случи само защото тя беше загубила основното творческо расово ядро. С други думи, в по-късно време не й достигаше онова външно влияние, което по-рано бе получила от по-висшата раса. Щом като можем да установим, че един или друг народ е възприемал в основни линии своята култура от други раси и е бил в състояние само постепенно да я развива, и е спрял в своето културно развитие, щом като е престанало външното въздействие, то можем да кажем: пред нас е раса, способна да играе ролята на "носителка на културата", но неспособна да играе ролята на "основателка на културата".

При по-внимателно запознаване със съдбите на развитите на отделните народи констатираме факта, че всички те почти изцяло първоначално са били само носители на култура, а не нейни основатели.

Почти навсякъде можем да наблюдаваме следната картина на развитие.

Арийските племена - често в числено отношение смешно малобройни - успяват да подчинят чуждите народи. Опирайки се на особените условия, присъщи на дадени територии /степен на изобилност, климатични условия и т.н./ и използвайки по съответен начин голямата работна сила, с която разполагат, арийците пробуждат в покорените народи духовни и организаторски способности, спали досега непробуден сън. В продължение на малко хилядолетия, а понякога само на столетия, арийците успяват да създадат нова култура, на която отначало са присъщи всички вътрешни черти на арийците и която до известна степен се приспособява в горепосочения смисъл към свойствата на земята и към човешките свойства на завоюваните народи. Но след това минава известно време, самите завоеватели започват да нарушават принципа за чистотата на кръвта, към който по-рано много строго са се придържали; постепенно те започват да се смесват с покорените народи и по такъв начин завършва тяхното собствено съществуване. Както се знае, след грехопадението в рая идва изгонването от рая.

Ще минат едно или две хилядолетия и последните следи от някога господстващия народ ще можем да констатираме само по по-светлия цвят на кожата, получен в резултат на смесването на кръвта на завоювани и завоеватели и по закостенялата култура, донесена някога от по-висшата раса. В кръвта на завоюваните народи са се разтворили всички духовни предимства на предишните завоеватели. В низшата култура на завоюваните народи е угаснал факелът на човешкия прогрес, донесен от по-висшата раса. По-светлият цвят на кожата само леко напомня миналата велика роля на предишните завоеватели, а някои случайно оцелели остатъци от старата привнесена култура само леко озаряват отдавна вече настъпилата нощ в културния живот на тези народи. Тези остатъци от култура ярко светят в нощта на отново настъпилото варварство. Повърхностният наблюдател ще си помисли, че вижда пред себе си продукти от съвременната култура на даден народ, а всъщност, пред него са само отблясъци от миналото.

Понякога в историята се случва някой народ за втори или трети път да влезе в съприкосновение с онази раса, която някога вече е привнесла в него култура, l